Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2007 17:37 - Хайде да се опитаме да уловим същността на популизма
Автор: alexanderkolev Категория: Политика   
Прочетен: 3391 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 11.12.2007 23:48



Първо, източноевропейският комунизъм - както и идeологията, на която се основава, класическият марксизъм и ленинизъм - е нещо много далеч от популизма. Дори може да се каже, че му е противоположност в някои отношения. Марксизмът - на пръв поглед парадоксално, предвид претенциите му за това че се бори за благото на масите - е елитарна идеология. Твърди се, че има един елит, който е прозрял законите за развитие на обществото и този елит трябва да вземе властта и да наложи общественото устройство, което ще доведе до всеобщо благоденствие. Този елит няма да чака мнозинството да се убеди в правилността на марксистката идеология и да избере марксистите по демократичен път, а ще вземе властта с насилие и ще наложи вижданията си на обществото също с насилие. Популизмът предполага някаква форма на демокрация, а марксизмът (и още повече ленинизмът) изпитва недоверие и презрение към демокрацията - знаейки много добре, че консервативните селски маси, тези картофи в чувал по израза на Маркс, никога няма да гласуват за комунистите. И съвсем естествено комунистическите режими се налагат в селската (с изключение на Чехия) Източна Европа чрез външна намеса и насилие, при много слаба вътрешна подкрепа (с изключение на Югославия може би, където комунистите, също както в Гърция, Италия и Франция, стават популярни заради съпротивата по време на войната).

Популистки в Източна Европа са селски движения, като нашето БЗНС, което идва на власт по демократичен път, а бива свалено с насилствен преврат от "елита" (развитие на нещата повтаряно многократно в Латинска Америка). Класическият източноевропейски национализъм от деветнадесети и първата половина на двадесети век също не е популистки - точно обратното, това са елитарни движения, при които интелигенцията се опитва "да събуди народа си", да го просвети така да се каже. Веднъж събуден и наложил се обаче, национализмът често е използван в популистки политически кампании (Милошевич през осемдесетте, нашите комунисти в началото на деведесетте).

Въобще, популистите казват това, което знаят, че ще се хареса на мнозинството от хората и по този начин може да доведе популистите на власт. Хубаво, но не прави ли това всяка партия, която се стреми към властта по демократичен път. Не, не всяка. Някои по-малки партии се ориентират към част от елита и се стремят да си осигурят гласовете на тези хора. Това е обаче малко "класов" и доста остарял тип политика. Нещо такова имаше и при нашата злополучна ДСБ например, и това беше една от причините да е злополучна. Също, може една партия да отправя посланията си към целия народ, не само към някакава част от него или пък към "елита", но да не говори само или главно това, което знае, че ще се хареса, а да се опитва и да "възпитава" така да се каже, да просвещава хората убеждавайки ги в правилността на идеите си, които може да не са били особено популярни. Това е правилният подход, но той е и много труден и бе далеч над силиците на ДСБ например. Няма и много примери изобщо за успешен такъв тип политика - изискващ да представиш важните си новаторски послания по такъв начин, че да станат привлекателни за мнозинството от избирателите. Трудничко е това - особено при конкуренция от страна на популисти и в страни, в които мнозинството от хората не е достатъчно просветено. ДСБ обаче даже не се и опитваха, с изключение на няколко такива хора като Иво, а предпочитаха да лежат на кълка и да си вирят носа. (Апропо, четохте ли в последния 168 часа за ДСБ купона във Велинград ли беше - много весело?:-))

Трябва ли тогава да е популист успешния политик? Не мисля така. Предпочитам думата "комуникатор". В смисъла, в който наричаха Рейгън "великия комуникатор" (the great communicator). Той също бе презиран от по-голямага част от американския елит и бе считан за глупак (също като Джордж Дабълйъ (Буш Младши)), може би даже заслужено бе считан за глупак (все пак, любимият му герой бе Джеймз Бонд:-)), но въпреки това успя да води политика, която допринесе за един огромен прелом към по-добро в света, срутването на комунизма. Тоест, понякога глупакът се оказва по-мъдър от умниците. Макар че заслугата за тази политика не е само или пък главно на Рейгън разбира се, а на съветниците му от Републиканската партия. Заслугата на Рейган бе, че бе "велик комуникатор" и успя да убеди американския народ да го избере за президент и в това, че политиката на твърдост към световния комунизъм е правилната.

Може ли Бойко Борисов и той да свърши нещо полезно? Мисля, че не. Той безспорно е добър комуникатор, но за разлика от Америка, където добри комуникатори като Рейгън, Буш Младши и Арнолд може да не са особено умни, но имат зад гърба си мощна партия с добре работещ апарат и солиден интелектуален потенциал от съветници и специалисти, при нас Бойко няма нищо такова. В Америка партията търси добър комуникатор, който да привлече избирателите и по този начин да позволи на партията да осъществи програмата си - а тука, Бате Бойко си създва партия от провинциални велможи, милиционери и лакоми "бизнесмени", за да може чрез нея да вземе властта. И какво ще стане като вземе властта? Ами най-вероятно нищо няма да стане - ще си я караме както досега, просто други ще си проврат гагите. Ако миналото е някакъв показател за бъдещето, точно така ще стане. Ако стане нещо различно - сериозни опити за реформи и истинска борба с корупцията - това ще е чудо.

Та, какво е популизмът всъщност? Популизмът е начин на злоупотреба с демокрацията, при който умело се манипулират чувствата на по-простото мнозинство, за да може с гласовете на това мнозинство популистката партия да дойде на власт. Тоест, популизмът може да не е власт на простаците, но е власт избрана от простаците. Популист ли е бате Бойко? Да, популист е - той разчита на гласовете на просташкото мнозинство от хората в България, които си го харесват. Значи ли това, че самият Бойко е простак и че няма да може да свърши нищо полезно? Не, не значи, макар че може наистина да е простак, а като съдим по партията зад него е много вероятно наистина да не успее да свърши никаква полезна работа.



Тагове:   опитаме,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Та, какво е популизмът всъщност?
14.12.2007 19:22
Аз немога да разбера защо смяташ, че е злоупотреба с демокрацията. То си е начин да те харесат. По татово време каскета значеше много. А и сега не е много важно какво се казва, а кой го казва. Едно и също изречение изречено от Костов, Б.Б. или С2 звучи по различен начин. И по раличен начин се приема. Давам пример. Симеон каза в едно интервю че на българина трябва да му се смени чипа. Представи си как изглежда това изказване направено от някой друг.
Казаното от мен по горе си е чиста проба популизъм и понеже изглежда вярно, може да манипулира и не толкова прости хора.
"Полезна работа" има различно значение за различните хора и най добре е само да се говори без да се прави нищо. Мисля че популизма е възможен просто защото българина гледа на политиката като на сапунка, а не като средсво да промени битието си.
цитирай
2. alexanderkolev - Да, може да се разглежда като нещо ...
15.12.2007 10:43
Да, може да се разглежда като нещо естествено, като начин да се харесаш на хората.

Ако приемем обаче, че във всяко общество по-непросветената (проста) част от хората са мнозинство, а по-просветената е малцинство, то тогава популизмът може да се разглежда като начин за използване на това, че по-простите са мнозинство - казваш им нещата, които искат да чуят, гъделичкаш някои широко-разпространени и дълбоко-вкоренени чувства и по този начин хората те харесват и те избират. Затова казвам, че популизмът може да не е власт на простаците, но е власт избрана от простаците. Разбира се, никой не спира другите от по-просветената част на обществото ("елита") да правят същото. Обаче, при такава ситуация, при която различни групи от елита се състезават едни с други за любовта и гласовете на по-простото мнозинство, неизбежно тези групи от елита започват все повече да говорят това, което простото мнозинство иска да чуе от тях, а не това, в което простото мнозинство действително има нужда да бъде убедено. И така започва да властва популизмът, вместо просвещението, и обществото деградира.

Затова понякога просветената и добронамерена диктатура е за предпочитане пред демокрацията, особено в безпросветни и лесно манипулируеми общества. Разбира се, с диктатурата също е много лесно да се злоупотреби.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexanderkolev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 140898
Постинги: 14
Коментари: 60
Гласове: 848
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол