2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 7661 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2007 23:57
Започвам нова рубрика, преглед на пресата. Подобни прегледи на дневните новини са чудесен пример за нещо, което остарява и става безинтересно почти веднага след публикуването си, нали така. Бързопреходни са по самата си същност. Аз пък ще се опитам да намеря точно това, което е най-малко преходно. Нещата, които са знак за нещо важно, което ще го има и утре, и вдругиден, и след сто и двеста години. Така че всъщност няма да правя преглед на злободневното, а ще търся от време на време в дневните новини примерчета за вечното.
Днеска например чета в просташкото вестниче Труд (кратката мрежова версия) следната пре-любопитна дописка.
Жена намира 5000 лв., предава ги в полицията
Тридесет и деветгодишна жена от град Раднево намерила в петък вечерта 5000 лева на кръстовище в центъра на Стара Загора и ги предала в полицията.
Представителите на реда пазят в тайна името й, като само съобщават, че жената се е натъкнала на пачката около 17 ч в петък на светофарите до Езиковата гимназия “Ромен Ролан” в Стара Загора. Според тях тя се е колебаела поне половин час какво да направи със сумата, но накрая е набрала достатъчно кураж и решила да ги занесе в полицията.
Засега собственикът на парите не е открит. От полицията твърдят, че упорито го издирват.
Защо казвам, че дописката е прелюбопитна? Не само затова, че описва рядка и трогателно благородна постъпка, а заради думичката «поне». “Според тях [полицаите] тя се е колебала поне половин час какво да направи със сумата, но накрая е набрала кураж и решила до ги занесе в полицията.” Какво значи тук думичката «поне»? Полицаите дават морална оценка на постъпката—в смисъл, че не е чак толкова благородна, щом поне половин час се е чудила? Ами че то половин час е сигурно пътят от мястото, където ги е намерила до най-близкия участък (без да броим това, че след шока от намирането на толкова пари, жената сигурно е трябвало да поседне за малко). А и откъде могат да знаят полицаите за този «поне» половин час колебаниe, ако не от самата жена. И това, че тя чистсърдечно им е разказала за колебанието си не показва ли тази жена в още по-хубава светлина и не прави ли постъпката и още по-трогателна? Тези същите нашенски “представители на реда” (ама че глупав израз) дали биха се колебали по-малко от половин час преди да предадат парите, ако изобщо ги предадат? А най-вече, журналистът, който е писал дописката, дали разбира тези неща? И ако ги е разбирал защо тогава я е пуснал в такъв вид, където подлото и смешно «поне половин час» на полицаите сякаш поставя под съмнение благородството на жената?
Да, макар и рядко, но винаги ще има такива благородни постъпки. И те, както ни показва дописката, винаги ще бъдат съпътствани от завистта и цинизмa на тези, които съзнавайки, че самите те едва ли са способни на такова благородство се опитват да го омаловажат.
А сега за нещо съвсем друго. Днешна новина от ВВС (http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/6282274.stm). Новият френски президент, Саркози, който честно казано ми е симпатичен (и с Наполеоновия си комплекс, и с противопоставянето си на възможното турско членство в ЕС), решава да сложи край на традицията с масови помилвания на затворници на националния празник 14-ти юли. (Миналото лято Ширак пуснал 3500 души.) Няма да има масови помилвания, но могат да бъдат разгледани отделни случаи с по-особени обстоятелства.
Цитат от Саркози: «Някой скача в Сена и спасява три давещи се деца. Оказва се, че е престъпник. Тук презедентското право на помилване може да играе роля.» (Превеждам от английския цитат на ВВС.)
Честно казано, не знам какво да мисля и как да тълкувам (изкушават ме две противоположни тълкувания) и затова ще се въздържа. Най-интересно ми е обаче числото три. Ами ако бяха две или едно?
ПП Между другото, май самият Саркози беше казвал, че Наполеон му е кумир. Пък и е един такъв нисичък и енергичен. Наистина ми е симпатичен и затова така ме подразни това “три”. Приемам го за стилистичен похват, с който иска да покаже колко е “справедлив, но строг”, именно с ударение върху строг. (Как се спасяват три деца от сам човек, между другото?)
Как да я разбереш ,тази чиста женица!?
Щом ходи пеша ,значи ,наистина тия пари ,щяха да й влязат в работа ....Но когато човек носи в себе си, някаква отдавна забравена от обществото ни ,нравственост--той не може да харчи такива пари.
....................................................................
Гадното е ,че полицаите никога няма да намерят собственика на тия пари ,а дори да има такъв налице ,няма да може да им докаже ,че това са неговите пари....та ...ще се наложи , с болка на сърцето ,да си ги присвои самата Пазителка на реда и справедливостта....Как ли ще удържат "карантинния период" и колко дни ли е той?-Ей това ми е интересно и репортерчето за това трябва да дебне и да ни просветли!
а сега сериозно... защо 3? Защо френският президент ще използва числото 3 (като изключим всички глупости с които ни тъпчат главите от малки - за това колко магическо число е )
Можем да предположим, че го е казал поради простичкия факт, че самият той има три деца (а това си е доста вероятен отговор)
Предполагам, че твоят въпрос (мисъл, или там каквото беше о.0) по-скоро сочеше към цената на човешкият живот и на свободата - колко "деца" трябва да спасиш за да те пуснат на сбобода? Колко струва тази наша "най-висша ценност" и обратното, ако не си спасил 3 деца, заслужаваш ли да лежиш в затвора повече, от колкото някой, който е лежи за същото като теб, но в друг момент от живота си е постъпил благородно...
Лично според мен за толкова детски живота, за колкото биха те осъдили, за толкова трябва да те пуснат... това естествено размива малко всичко, защото ако си спасил три деца, но си убил 2 - тогава какво... за мой късмет аз не съм президент на Франция и не ми се налага да решавам подобни дилеми :) :Р
поздрави :)
Всичко това не се отнася до Саркози разбира се, където случаят е съвсем друг. (Иначе биха освободили затворника, ако спаси едно, a биха го разстреляли ако спаси три деца.) Може би изказването на Сарко е просто неговият начин да изрази нашeто “нема лабау” и тяхното “има отговорност и възмездие”. Да покажеш, че си строг, както се полага на един консерватор. Като Буш например, който въпреки че се самоопределя като «състрaдателен консерватор» е известен с това, че щатът, където е бил губернатор е абсолютен шампион по смъртни наказания, а той самият никогa не е помилвал осъден на смърт (губернаторът има това право). Най-интересното обаче е, че Буш е известен и с това, че е крайно религиозен. Явно типично по американски, по старозаветному, с ударение върху тяхното американско “you’ve made a choice” (направил си избор) и “you’ve got to take responsibility” (трябва да поемеш отговорност), вместо върху думите на Христос “милост искам, а не жертви”. Крайно отблъскващо извращаване на духа на Xристиянството. Между другото, Достоевски в Братя Карамазови е уловил точно тази особеност на повечето разновидности на Протестантството (ударение върху възмездието, а не милостта) в разказа на Иван за екзекуцията на Ришар от Женева (мисля, че в главата “Братята се запознават”). Сякаш е писано за американците.
ПП Между другото, по въпроса за отговорността, дето толкова го обичат американците, самият Буш, роден милионер, е поемал отговорност като е купонясвал докато стане на четиридесет (до това време успява и да докара до фалит едно-две предприятия—услужливи прители, негови или на татко, покриват загубите). (Не че е бил лош човек, ама разпилян и объркан, като повечето богаташки синчета, а и за никакво истинско поемане на отговорност не може да става и дума разбира се при такъв баща и такива привилегии.) На сутринта след четиридесетия си рожден ден, имал тежък махмурлук, a Лора, на която вече и било писнало, му казала, “избрай: или Джим Бийм, или мен”. Някъде тогава Джордж "found Jesus". (Това за след рождения ден го разправя по телевизията самият той, с хубав хумор и самoирония. Абе и той ми е почти симпатичен—поне е успял да откаже пиенето, а и наистина вярва искрено, в някаква примитивна и оварварена американска разновидност на Християнството, ама вярва човекът, не е циник.)
И защо ,според католицизма ,е обратното?
09.07.2007 16:18